Запознайте се с Човека Изгледал Последната Част на Междузвездни Войни 9 Поредни Пъти

Маниаците на Междузвездни войни се прекланят пред Джим Брейдън.

„Мисля, че е нещо като Стокхолмски синдром, което ме е завладяло в момента“, казва Джим Брейдън, който изгледа новият филм девет поредни пъти, за да спечели състезанието на Alamo Drafthouse (американски киносалон).

Фенът от Остин, Тексас бе победителя в маратона на Alamo Drafthouse, в който девет фена бяха избрани да гледат всички по-ранни части на филма, последвани от множество гледания на новият филм. Те стояха в салона докато не остана само един.

Не им е отнело повече от 9 прожекции на „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ – което, имайте предвид, че бе предшествано от 6 по-ранни филма, общо 15 последователни „Междузвездни войни“, в рамките на почти два дни – преди Джим да триумфира, печелейки 7-годишна карта за кината на Drafthouse, с която ще може да посещава кино салоните им напълно безплатно. Победата му му спечели и честта в киносалона да има седалка с неговото име.

След своята победа Брейдън разказа за това, което описва като, „едно изтощително изпитание, въпреки че обичам филмът.“

Има един очевиден въпрос, с който да започнем, как успя да се справиш с това? Ти изгледа 15 последователни филма от сагата „Междузвездни войни“. Това е, или впечатляващо, или плашещо.

Предполагам, че предприех нещо като научен подход. Планирах всичко: бях наистина внимателен с това, което ядях – по едно хранене на ден, диетичен сандвич по обяд, придружен от тонове вода и малка междинна закуска от рода на ябълка. Избягвах обикновените напитки с кофеин, като Ред Бул и просто се придържах към чаша черен чай на всеки 6 часа, което е основната доза за извличането на ползите от кофеина. Имах няколко трика – дълбоко диафрагмено дишане, за да поддържам кислорода в мозъка си, дъвчех ментова дъвка и миришех лимонови резени (т.к. и двата аромата са натурални стимуланти). Не е секси, но заедно, всички тези неща проработиха.

Бандата на Drafthouse беше леко разочарована, че не халюцинирах в края, но се чувствах много добре. Уверен съм, че можех да продължа така още много часове, ако трябваше. Радвам се, че не трябваше.

Изобщо успя ли да се насладиш на „Силата се пробужда“ за първи път или просто си мислеше, „Ще трябва да гледам това много повече през следващите часове“ ?

О, много ми хареса. Цял живот ще съм фен на „Междузвездни войни“ и очаквах с нетърпение този филм в продължение на години. Когато билетите бяха пуснати в продажба, успях да грабна два билета за стандартният маратон – шестте съществуващи филма плюс новият, основата за по-дългото състезание, което дойде по-късно – за мен и моят 6-годишен син, преди да се взриви интернет. Винаги съм обещавал, че ако/когато излезе нов филм на „Междузвездни войни“, двамата ще го видим за първи път заедно. Когато обявиха състезанието, трябваше да се включа и когато спечелих, трябваше да взема трудното решение: да се включа в състезанието и да жертвам гледането на филма със сина ми, или да се придържам към първоначалния ми план и да изпусна състезанието.

В крайна сметка, избрах вторият вариант, но Drafthouse бяха толкова готини, че ме оставиха да запазя първоначалните си места и да седна с момчето ми, след това ме преместиха, за да се присъединя към останалите състезатели, след тази първа прожекция. Гледането на филма със сина ми, както винаги съм мечтал, бе просто магическо. Гледайки го в тази среда, с група последователи, които стояха по време на първите шест филма с отворени усти от вълнение и опиянение – тогава стоенето с детето ми, за да гледам новият филм бе истинско постижение.

Промени ли се мнението ти за новият филм по време на деветте прожекции?

Не мога да кажа, че мнението ми се е променило толкова много, т.к. до някъде се затвърди. Можех да направя разбор на нещата, които харесах и на нещата, които не харесах и да си формулирам мнение по време на последователните гледания. Обичам филма, което бе много по-лесно за издържане, отколкото да кажем ако гледах „Невидима заплаха“. Със сигурност улових много повече неща с многократните гледания.

Имаше голяма доза забавление. Първото гледане бе еуфория (плюс малко разсейване от страна на 6-годишният ми син, с многото му въпроси), но второто гледане бе момента, в който наистина попивах всичко, което виждах. Това бе момента, когато наистина се насладих на филма, по начина по който исках. До 8-то и 9-тото гледане, филмът просто ме отнесе. Мисля, че малко полудях.

В състояние ли си да говориш за сагата „Междузвездни войни“? Знаеш ли къде стои в личната ти класация, или си го гледал твърде много пъти, за да е нещо по-различно от объркващо преживяване?

Моето класиране и днес е: V, IV, VI, VII, III, II, I.

Гледал съм всички филми (дори и смотаните) много, много пъти. Никога един след друг, но това е техническата страна на нещата. Мисля, че новият филм страда от това, че е твърде познат в структура и сюжет – о, космическо лазерно оръжие? Колко оригинално – но са се справили добре с това, че потвърждават запознатостта си със сюжета (с иронично намигване).

Героите са абсолютно фантастични, а химията между тях беше невероятно добра. Фин е класика – той е безпомощен и твърдоглав като Хан Соло, но с наивния героизъм на Люк. Рей е абсолютен гадняр, чието мистериозно минало е изключително завладяващо. В рамките на 10 минути след началото на филма, Поуи Дамерън се превърна в героят от Междузвездни войни, с който най-много искам да изпия по бира.

Каза, че си гледал всички по-ранни филми многократно, а сега гледа последната част девет пъти на едно и също място. Това достатъчно ли е? Можеш ли да си представиш да го гледаш отново?

Напуснах маратона, напълно убеден, че никога няма да мога да го гледам отново. Прибрах се вкъщи и спах няколко часа – първият ми сън след над 50 часа – и сънувах, или халюцинирах, филма през цялото време. Събудих се и веднага исках да гледам филма отново.

Мисля, че е нещо като Стокхолмски синдром, това което ме е обхванало сега. Обикнах мъчителя си. Родителите ми идват в града за Коледа и вече съм взел билет за всички ни, за да гледаме филма, докато са тук. И нямам търпение да го видя отново. Аз съм болен, болен човек.