Филми Базирани на Реални Факти и Събития

10 филма, които не са за изпускане, за които не сте знаели, че са базирани на истински истории

Най-великото нещо на филмите е, че най-добрите от тях устояват теста на времето. И все пак, в някои ситуации, фактите за тези филми ни убягват, а в много случаи, много от днешните класики са вдъхновени от действителни събития.

Вярно, някои от тях са „по-вдъхновени“ от други и може да се поспори върху това какво в действителност означава „базирани на реална история.“ Понякога това е невероятно точна адаптация по книга, а в други случаи единственото реално нещо в тях е, че някой със същото име е съществувал, в някакъв момент на времето.

Филмите, които сме събрали тук са такива, за които сте чували преди, но може да не сте разбрали, че имат реални елементи в тях. В някои от тях фактите са доокрасени, докато в други реалната история е дори по-завладяваща.

„Добро утро, Виетнам“ (1987)

Dobro utro Vietnam

Едно от най-известните клишета на Робин Уийлямс е разбира се репликата му „Добро утро, Виетнам,“ която също е дала името на филм от 1987, който донесе на актьора първата му номинация за Оскар. Филмът, разказващ за Ейдриън Кронауър, един неортодоксален диджей, призован в армията, за да води ранно сутрешно радиошоу. Той разтърсва дотогавашния равен и скучен тон, като залива ефира с остроумия и с най-хипарските песни от своята родина.

Филмът всъщност е идея на Кронауър, а веднъж след като Уийлямс се включи, проектът бе ускорен, а останалото е история. Е, до някъде. Докато Кронауър бе диджей и „Добро утро, Виетнам“ бе неговата запазена марка, той не бе толкова голям бунтовник, какъвто го изкара филма. Всъщност, по-голяма част от филма бе променена, защото мениджърите на студийният проект не смятали, че опита на Кронуер е толкова вълнуващ.

И все пак, „Добро утро, Виетнам“ се превърна в една от най-добре познатите роли на Уийлямс и една от първите ми появи, с която да покаже актьорският си диапазон. Основата може да не е съвсем точна, но поне първоначалната предпоставка (донякъде) се корени в реалността.

„Звукът на музиката“ (1965)

Zvukyt na muzikata

„Звукът на музиката“ е една от най-добре познатите истории днес и филмовата версия дори спечели Оскар за най-добър филм. Макар, че бе добре познат факт, когато бе пуснат, с течение на времето много може да са забравили, че семейство Фон Трап е съществувало, въпреки че филма е променил някои неща за по-драматичен ефект.

А именно, финалната сцена, в която семейството бяга от нацистите като се катери в планините, никога не се е състояла. Вместо това, семейството се качва на влак от Австрия до Италия, и се установява във Вермонт, където отварят планински хотел. Макар, че това звучи като рецепта за лоша комедия, той всъщност е печеливш и все още е отворен и приема резервации.

„Заклинанието“ (2013)

zaklinanieto

Филмите на ужасите се справят доста добре в кината, а точно това се случи със „Заклинанието“ на Джеймс Уан през 2013г. Филмът разказва за съпрузите Едуард и Лорейн Уорън, които са паранормални следователи в реалният живот, а историята е базирана на един от техните добре познати случаи.

Мистерията се върти около Харисвил, Роуд Айлънд, в отдалечена фермерска къща, в която живее седемчленното семейство на Керълин и Роджър Перон. Керълин е убедена, че къщата е обладана от призрачни същества и твърденията й се превръщат в идеалната възможност за Едуард и Лорейн да изпробват всичките си техники и знания за връзка с отвъдното. От лов до обладавания, колониалната къща беше направо откачена. Варънс са прекарали години, изучавайки историите на Перънс и открили множество случаи на необяснима активност, които семейството се кълне, че са точно изобразени във филма. Разбира се, скептиците твърдят, че всичко е измислица, но обществото не изглежда да е твърде загрижено, т.к. филма лесно премина приходи от $100 милиона.

„Терминалът“ (2004)

terminalyt

През 2004 Том Ханкс и дългогодишният приятел/чест партньор Стивън Спилбърг си партнираха за „Терминалът,“ една история за мъж, хванат в капан на едно летище, след като в страната му избухва гражданска война. И отново, колкото и невероятно да е за един мъж, буквално живеещ на летището за продължителен период от време… това, също е базирано на действителни събития.

Мехран Карими Насери, един ирански бежанец е живял на парижко летище от 1988г. до 2006г. Насери искал да пътува до Англия от Белгия, преминавайки през Франция, но загубил документите си по пътя и заседнал. Това, което последвало е почти 20-годишна борба за неговата самоличност, докато френското правителство в крайна сметка не се смилило и се съгласило да му даде възможността да живее в тяхната страна. И все пак, той отказал да напусне и останал на летището, докато не се нуждаел от хоспитализация по неизяснени причини. След неговото освобождаване, той останал в страната, където той продължава да живее.

„Очите на скалите“ (1977, 2006)

ochite-na-skalite

Е, помните ли тези автомобилни пътувания, които сте прекарвали със семейството си, когато сте били дете? Това може да е един добър пример за това защо да не ги правите с децата си. През 1977г., Уес Крейвън вкарва „Очите на скалите“ в кината. Филмът (също преработен през 2006г.) бе за едно семейство, чиято кола се разваля в пустинята и е нападната от един клан на пещерни канибали. Изненадващо, носят се слухове, че се базира на реални лица.

Както разказва историята, филмът е вдъхновен от легендата за Александър „Суани“ Бийн, психопата начело на шотландски клан, който според сведенията е убил 1000 души, за да изхранят своето потомство. Бийн и компания създават капани за туристи, а след това ги атакуват. В крайна сметка, изчезванията привличат вниманието на крал Джеймс VI, който слага края на царуването на Бийн и избива цялото му семейство. Въпреки, че някои казват, че цялото нещо никога не се е случило и е клеветническа кампания на британците, много хора все още вярват в историята за „Суани.“ Независимо от това, Холивуд си служи доста добре с историята.

„50 първи срещи“ (2004)

50-first-dates

Помните ли удара на Свети Валентин на Адам Сандлър с „50 първи срещи“? Ако не, ще ви освежим паметта. Адам Сандлър играе мъж, който е влюбен в момиче, което има състояние, в което краткосрочната ѝ памет се изтрива всеки път, когато си ляга. Е, колкото и пресилено да звучи, оказа се че е базиран на действително ментално състояние.

Познато като много рядка форма на антероградна амнезия, разстройството е реално, а един от хората засегнати от него е Мишел Филпотс, която след два ужасни инцидента с мотор, се нуждае от табло с бележки, за да се движи в ежедневието ѝ.

Филпотс е женена, все пак, а нейният (много търпелив) съпруг ѝ напомня за техният живот заедно всяка сутрин като ѝ показва снимки от сватбата им. За щастие, двамата са били заедно преди инцидента, така че Филпотс има дългосрочни спомени за тях, просто нищо след 1994г.